Войната в Иран е ускорила нуждата от енергийни алтернативи, което доведе до подписването на 15-годишен договор за покупка на газ от азербайджанското находище "Абшерон" в Каспийско море. Това споразумение, постигнато по време на Енергийната седмица в Баку, идва в контекста на нарастващо безпокойство за световните търговски маршрути и е част от стратегията на Европейския съюз за диверсификация на енергийни източници и намаляване на зависимостта от руското синьо гориво.
Откъсване от руската зависимост
Десетилетия наред Русия контролираше голяма част от европейския енергиен пазар, като осигуряваше 45% от потреблението на ЕС преди инвазията в Украйна. Държави, като Австрия и Латвия, разчитаха на Москва за до 80% от вноса си. Рязкото спад на доставките през 2022 г. предизвика енергийна криза, принуждавайки европейските лидери да търсят нови и сигурни алтернативни маршрути.
Ролята на Трансадриатическия газопровод
В тази ситуация, Азербайджан става стратегически партньор, чрез инициативите, свързани с "Южния газов коридор" и по-специално Трансадриатическия газопровод (ТАП). Введен в експлоатация през ноември 2020 г., ТАП транспортира 10 милиарда кубични метра газ годишно от находището "Шах Дениз" към Европа. Към септември 2025 г. той е доставил 50 милиарда кубични метра природен газ, а плановете предвиждат удвояване на годишния му капацитет.
Сътрудничеството между Баку и Европейския съюз датира от 1999 г., а Европа е основният търговски партньор на Азербайджан, формиращ над 70% от износа на страната. През юни 2025 г. беше постигнато споразумение за политическа пътна карта и енергийни приоритети до 2030 г.
Нови партньорства на фона на кризата в Ормуз
Съществуващата ескалация в Ормузкия проток ни напомня, че трябва да се търсят още ключови доставчици, което би могло да помогне на Европа да избегне значителен енергиен дефицит. Норвегия, например, осигурява близо 31% от европейския внос през 2025 г. През август 2026 г. германската компания Uniper и норвежката Equinor подписаха 15-годишно споразумение за доставки, които ще стартират от 2027 година.
Алжир също разширява присъствието си, като алтернативен източник за Европа. Италия и Испания задълбочават връзките си с тази северноафриканска страна чрез нови преговори за проучвания между италианската Eni и алжирската Sonatrach. Европейските лидери осъзнават, че дългосрочната енергийна сигурност зависи от строежа на разнообразна мрежа от надеждни партньорства.
