Европейският съюз обмисля предприемането на извънредни мерки за намаляване на потреблението на електрическа енергия и природен газ. Предстоящата среща на енергийните министри, която ще се състои на 29 октомври в Брюксел, е фокус на дискусиите. Инициативата е в контекста на документ, подготвен от Съвета на ЕС, и е възникнала по предложение на Ирландия, която в момента председателства Съвета.
Водачите подчертават, че високите цени на енергията са една от най-тежките последици от военния конфликт в Близкия изток. Цената на суровия петрол от сорта "Брент" достигна 110 долара за барел, а запасите в газохранилищата в Европа спаднаха до рекордно ниско ниво преди зимата. Към 20 октомври те са запълнени едва на 74%, най-ниското ниво от 2011 година насам.
Кризата и беларуската заплаха
Според браншовата организация Gas Infrastructure Europe, през предстоящата зима ЕС може да изпадне в остър недостиг на природен газ, който да достигне между 12% и 15% от общото потребление, особено при силно застудяване. В контекста на този недостиг, европейските лидери обсъждат мерки за свиване на разходите за енергия.
Какви са поуките от координацията на ЕС при справянето с енергийните последици от конфликта в Близкия изток?
В подготвения документ за срещата се посочва, че настоящите инструменти на Европейската комисия за справяне с кризата са все по-ограничени. Министрите разискват възможността за действия, свързани с частична или пълна блокада на Ормузкия проток, който обичайно пренася около 20% от световния транзит на петрол и природен газ.
Възможни мерки и последствия
Документът предлага различни сценарии, сред които намаление на потреблението чрез "недели без автомобили", подобно на措施 от 70-те години, призиви за икономия от домакинствата и целеви лимити за определени сектори. Въпреки че предложенията все още не са валидирани, те предизвикват дебати за това как да се защитят уязвимите домакинства и индустриите, без да се подкопава конкурентоспособността на европейската икономика.
В допълнение, западните страни се опитват да осигурят допълнителни количества горива и да освободят стратегически запаси. Например, френският президент Еманюел Макрон е договорил доставки на дизелово гориво от Персийския залив, а Испания е готова да пусне на пазара 4,4 милиона барела петрол от своите резерви.
На предстоящата среща на министрите на 29 октомври ще се вземе решение дали да се прилагат общи мерки под ръководството на Брюксел или всяка страна да действа самостоятелно. Общият подход би могъл да предотврати нелоялната конкуренция между държавите, които се състезават за оскъдни доставки.
