Във връзка с предложението за закриване на Комисията по досиетата, деветима български евродепутати изразиха своята загриженост, определяйки това решение не за административна реформа, а за посегателство върху независимостта на институцията, която гарантира правото на българските граждани да знаят истината за тоталитарното минало.
В обща позиция, те описват действията на управляващите като "стряскащи" и "неаргументирани", и настояват предложението за закриване да бъде изтеглено. Дебатът в Европейския парламент е подчертан от имената на евродепутатите Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров.
Страхове за идеологическата посока на управлението
Те подчертават, че решението за закриване на Комисията и прехвърлянето на нейни функции към Държавна агенция "Архиви" поражда сериозни съмнения за идеологическата насока на сегашното управление, което демонстрира липса на притеснения да се обгражда с представители на бившите репресивни служби.
Явно управляващите се водят от максимата, че който контролира наратива за миналото, той контролира бъдещето.
Историческо значение на Комисията по досиетата
Създаването на Комисията бе част от усилията за осветляване на комунистическия режим и поддържането на паметта за неговите жертви, като моментално се основава на препоръки от европейските институции. Приемането на Закона за достъп до документите на Държавна сигурност през 2006 година показа, че обществото има право да знае истината за миналото.
Критиките към аргументите за закриването на Комисията в контекста на "оптимизация" и "спестявания" подчертават, че основната препоръка от Европейския съюз винаги е била за независимостта на подобни органи.
Комисията не пише история по поръчка, а публикува факти, подкрепени с архивни свидетелства.
Тревожни знаци за бъдещето
Предложението за нова Централна експертна комисия буди допълнителни притеснения, тъй като неговият състав, задачи и правила за работа ще бъдат определяни административно, без законови гаранции. Това не само заплашва независимостта на процеса по разкриването на миналото, но и поставя под въпрос защитата от влиянието на бившите репресивни структури.
Двадесет години след срока на закритие на архивите самоцелни реформи не трябва да се допускат. Аргументите за икономии не могат да оправдаят ликвидирането на институция, чиято основна цел е да защищава обществен интерес от такъв мащаб.
Истината за комунистическия режим не е партийно изобретение, а важен елемент от демократичните ценности и правото на гражданите да знаят историята си. България днес не може да гради своето бъдеще върху забравата за своето минало.
Евродепутатите завършват своята позиция с призив за оттегляне на предложението за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите, считано за нецелесъобразно и неаргументирано.
