На 1 октомври Google възнамерява да изведе в околоземна орбита своя първи експериментален централен за данни, който е част от проекта Project Suncatcher. Апаратът ще бъде изстрелян с ракета на SpaceX, за да изследва възможностите за разполагане на инфраструктура за изкуствен интелект извън пределите на Земята, съобщават от БГНЕС.
Подробности за мисията
Спътникът, наречен MVP, е с размерите на стандартен хладилник и ще се подготвя за полет като част от споделената мисия Transporter-18 на ракетата Falcon 9. На борда му са монтирани четири специализирани процесора Trillium TPU, които Google използва за работа и обучение на своите модели с изкуствен интелект.
Захранването на спътника ще бъде осъществено от слънчеви панели с мощност приблизително един киловат. Според изчисленията на компанията, устройствата в ниска околоземна орбита ще получават почти непрекъсната слънчева светлина, което може да доведе до генериране на до осем пъти повече енергия в сравнение с аналогични наземни системи. Основната цел на този полет е не предоставяне на комерсиална услуга, а събиране на данни за устойчивост на компонентите.
Технологични предизвикателства
Експертите трябва да проверят дали стандартните чипове могат да издържат на вибрациите при старта, на космическата радиация и на екстремните температурни амплитуди. Въпреки успешните наземни тестове, при които компонентите издържали радиационни дози, надвишаващи предварителните прогнози, реалните условия на космоса ще бъдат решаващи за крайния успех на мисията.
Още едно сериозно предизвикателство остава отвеждането на топлината. За разлика от наземните центрове, които използват масивно въздушно или водно охлаждане, в космоса топлината може да се отвежда само чрез радиатори, което затруднява процеса. За да разрешат този проблем, инженерите прилагат иновации с използването на специални топлинни тръби от алуминий и мед, но въпреки това процесорите могат да работят едва по 15 минути преди да се нуждаят от старателно охлаждане.
Бъдещето на космическите технологии
Плановете на Google не спират само до този експеримент. Компанията предвижда изстрелването на още два спътника до 2027 година, които ще изпитат високоскоростна лазерна комуникация в космоса. Дългосрочната им визия е да разположат десетки спътници в близка формация, които да разпределят изчислителните задачи помежду си в реално време.
Орбиталните бази биха могли да представят решение на твърде голямата консумация на електрическа енергия и вода от наземната инфраструктура. Паралелно с това програми, подобни на тези на SpaceX и Blue Origin, също проучват подобни концепции.
"Честно казано, не очакваме през следващите няколко години да разполагаме с нещо практически използваемо," споделя старшият вицепрезидент по изследователската дейност Джеймс Маника.
Рисковете при реализацията на мащабни космически центрове за данни остават значителни. Проектите изискват справяне с космическите отпадъци, радиацията и логистиката на поддръжката, която е несъизмеримо по-сложна и скъпа в орбита в сравнение с наземните сървърни зали. Освен това, експерти предупреждават за екологичните последици от увеличаването на количеството спътници в атмосферата.
