Внедряването на изкуствения интелект е на път да предизвика значителен ръст в икономиката на еврозоната, като прогнозите сочат увеличение от около 630 милиарда евро годишно през следващите десет години. Тази информация бе съобщена от Българската телеграфна агенция (БТА).
Според председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, подобен икономически ръст ще се равнява на приблизително 1 800 евро на всеки жител. Тя направи изявлението по време на Празника на ябълката в област Нормандия и подчерта необходимостта от задълбочаване на европейския дигитален пазар.
Недостатъци на дигиталния пазар в Европа
Лагард отбеляза, че докато европейският единен пазар до момента е показал добра работа в областта на търговията с стоки, той все още е сериозно недоразвит в сферата на услугите, особено цифровите. Тя подчерта, че вътрешните пречки пред компаниите, които предлагат услуги в различни държави от ЕС, могат да се сравнят с мита от около 100 процента.
Недостатъчно интегрираните капиталови пазари също създават трудности, които водят до изтичане на предприятия и капитали от континента. Лагард сподели, че над 400 компании извън Европа, оценени на над 1 милиард долара всяка, имат поне един основател, който е израснал в Европа. Общата стойност на тези компании е около 1,8 трилиона долара.
Положителни примери и предизвикателства
Като положителен пример, ЕЦБ посочи европейската компания за изкуствен интелект "Мистрал", която наскоро успя да набере 3 милиарда евро. Това е най-значителната сума, постигната от частна европейска технологична фирма. Основен инвеститор в компанията е новият европейски фонд "Скейлъп Юръп" (Scaleup Europe), който има за цел да стимулира местните предприятия.
Въпреки положителното развитие, Лагард предупреди, че отвореността на европейската икономика я прави уязвима на външни фактори, като войната в Украйна и енергийната криза. Данните сочат, че износът на компании от еврозоната, засегнат от американските мита, е намалял с близо 20 процента от началото на миналата година.
Енергийна независимост и цифрово евро
Енергетиката остава ключова сфера, в която Европа трябва да намали зависимостта си. Лагард подчерта важността на ускореното изграждане на инфраструктурата за свързване на националните електропреносни мрежи до 2030 година. Тя даде за пример Нормандия, където през 2024 година е произведена два пъти и половина повече електрическа енергия, отколкото е необходимо, почти изцяло от нисковъглеродни източници.
Наименувайки цифровото евро, Лагард посочи, че проектът е важен за намаляване на зависимостта от иностранни платежни системи. В момента две компании извън Европа обработват около две трети от картовите плащания в еврозоната. Цифровото евро трябва да стане основно средство за плащания в региона.
