Общинският съветник в Русе Калин Иванов изрази сериозни притеснения относно санкцията в размер на близо 76 милиона евро, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на търговската верига Кауфланд. Той вижда зад глобата политически мотиви, които могат да нанесат тежък удар върху инвестиционния климат в страната.
Според Иванов, подобни демонстрации на сила от страна на държавните регулатори имат дългосрочни последици, които в крайна сметка ще ударят българските граждани. Той подчерта, че всяко закононарушение трябва да бъде санкционирано, но безпрецедентният размер на глобата поставя под въпрос произхода и целите на решението.
Критика към регулационните органи
Калин Иванов основно критикува начина, по който се организират контролните органи в България. Той отбеляза, че ключови позиции в институциите традиционно заемат личности с дълга политическа история и обвързаности. Като конкретен пример той посочва Росен Карадимов, председателя на КЗК, който е свързан с различни политически партии, вкл. БСП и ГЕРБ.
„Проблемът не е просто в конкретния човек. Проблемът е в система, която позволява на политическите партии да разпределят ключови контролни институции“
Тази структура, според Иванов, създава усещането, че регулаторите се използват, за да действат срещу неудобни компании или за да защитават свои приближени.
Икономически последици от глобата
Икономическите последици от санкцията вече започват да се проявяват, включително спиране на бъдещи инвестиции. По информация на Иванов, Кауфланд обмисля да преразгледа плановете си за 200 милиона евро инвестиции за следващите три години.
Кауфланд е работодател за над 8500 души в България, а възможното намаляване на инвестициите може да засегне много семейства и местни производители.
„Какъв сигнал изпращаме на европейските инвеститори? Че след като вложат стотици милиони, рискът от санкции не е малък?“
Иванов предупреждава, че когато големи компаниите реагират на санкциите, последиците ще се отразят на работниците и клиентите.
Политически и икономически контекст
Допълнително притеснение предизвиква свързването на глобата с предстоящия държавен бюджет за 2027 г. Иванов предполага, че търговците стават нов враг на обществото, за да се отклони вниманието от скандални разходи и обществени поръчки.
Той отбелязва, че действията на КЗК могат да създадат усещане за нестабилност сред чуждестранните инвеститори, водещо до негативни дългосрочни ефекти.
Нелоялна конкуренция на ниво местни управници
Иванов споменава и за сигнали относно наложени ограничения на конкуренцията в регионалния контекст, където местни управници биха могли да блокират определени вериги. Той поставя въпрос относно активността на КЗК в случаи, свързани с местни зависимости и неправомерни практики.
„Наблюдава се, че държавната сила се използва най-лесно срещу компаниите без политически покровители“
В заключение Калин Иванов подчертава, че разрушеното доверие на чужденците ще доведе до катастрофални последици за бъдещето на икономиката, особено за младите хора, които може да напуснат страната.
