По време на реч в Ирландия, генералният директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева изрази тревога, че изкуственият интелект може да предизвика сериозни сътресения на пазара на труда. Тя подчерта, че е необходимо Европа спешно да увеличи своите инвестиции и реформи, за да не изостане в технологичната надпревара спрямо Съединените щати и Китай.
Георгиева сподели личен спомен от времето на перестройката в България, когато за първи път се появили магазини, в които се е плащало с конвертируема валута. Тя си спомня как е купила кен със популярна бира и отбеляза, че преди години е било немислимо България да стане член на ЕС и еврото да бъде национална валута. “Това показа, че Европа е способна на значителни трансформации, дори когато това изглежда невъзможно,” сподели Георгиева.
Технологичното цунами и последиците за работните места
Според Георгиева, следващото голямо предизвикателство за света ще бъде именно изкуственият интелект. Оценките на МВФ сочат, че новите технологии могат да засегнат до 60 процента от работните места в развитите икономики. “AI може да удари пазара на труда като цунами. Независимо дали го обичаме, мразим или се страхуваме от него, новата граница се определя от изкуствения интелект,” категорично заяви тя.
МВФ посочи, че приблизително една от десет свободни позиции в развитите нации изисква ново умение. Технологичните иновации може да увеличат заплатите в определени сектори, но също така съществува риск от задълбочаване на неравенствата и свиване на средната класа. В дългосрочен план се очаква, че развитието на технологията ще допринесе за годишния растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта.
Рискове на финансовите пазари и позицията на Европа
Георгиева акцентира и на рисковете от сериозна корекция на финансовите пазари, които може да се породят от прекомерни очаквания към изкуствения интелект. “AI може да подкрепя пазарите, но също така може и да ги разтърси,” добави тя, подчертавайки, че нищо не трябва да се прави на база неоправдани очаквания за печалба.
Коментирайки позицията на Европа, Георгиева заяви, че Европейският съюз не трябва да разчита предимно на външни разработки, а трябва да бъде активен създател и потребител на новите технологии. Въпреки че седем от десетте най-добре подготвени държави в индекса на МВФ са европейски, регионът все още изостава в конкуренцията. Освен това, потреблението на електроенергия на центровете за данни е нарастващо и се очаква да се утрои до 2030 година, като то вече представлява около 3 процента от електричеството в Европа.
Окончателно, Георгиева предупреди, че “чудесно е, че имате предпазни огради, но те имат смисъл само ако има какво да пазят,” коментирайки нуждата от по-добра инфраструктура, достъпна енергия и гъвкава бизнес среда в ЕС.
