Сериозна водна криза в Европа
Европа и България са изправени пред сериозна водна криза. Според Асен Личев, бивш министър на околната среда и водите, проблемът не се дължи само на климатичните промени, а и на дългогодишно лошо управление на водните ресурси. Водната криза доведе до рекордно ниски нива на река Дунав, което блокира корабоплаването и преминаването на ТИР-ове, докато множество населени места в страната са поставени на воден режим.
Инвестиции и управление на водите
Инвестиционната политика на Европейския съюз, започнала през 1997 година, е насочена главно към проекти за пречистване на отпадъчните води. Асен Личев коментира, че за тези цели са вложени десетки милиарди евро, но липсват адекватни инвестиции в важни инфраструктурни проекти, като язовири и напоителни системи.
Водата не е просто поредният природен ресурс, а фундаментален стълб на националната сигурност.
Личев подчертава, че климатичните промени водят до екстремни валежи, които, ако не бъдат задържани в подходяща инфраструктура, се губят безвъзвратно.
Суша по река Дунав
Текущата ситуация в Долен Дунав е критична. Според данни на БНТ от 11 август 2026 година, нивото на реката при Русе е спаднало до минус 114 сантиметра под условната нула. Заради тези условия, близо 50 кораба не могат да акостират, което води до значителни загуби за бизнеса.
Досегът до транспортирането на стоки също е затруднен, тъй като фериботният комплекс между Никопол и Турну Мъгуреле временно е преустановил превоза на извънгабаритни камиони и ТИР-ове.
Критика на европейското планиране
Асен Личев е критичен към липсата на подкрепа за изграждането на важни хидротехнически проекти, които биха регулирали речното ниво. Според него, проектите "Никопол – Турну Мъгуреле" и "Силистра – Кълъраш" са ключови за осигуряване на безопасно корабоплаване за всички държави по поречието на Дунав.
Проблемът вече не е само в това колко вода има. Все по-важният въпрос е къде е водата, кога идва и разполагаме ли с инфраструктура, за да я задържим и използваме.
Личев подчертава необходимостта от коренна промяна в отношението на властите към управлението на водния сектор. Водата трябва да бъде оценявана не само като ресурс, а като стратегически запас, изискващ ефективно управление.
