Критики от опозицията в Гърция за размяната на реликви с България

Лявоцентристката партия ПАСОК и Андрей Самарас изразиха недоволство от споразумението за размяна на исторически реликви между Гърция и България.

М

Мартин Колев

Редактор контекст

4 октомври 2026 г. в 14:472 мин. четене
Критики от опозицията в Гърция за размяната на реликви с България
Снимка: bTV

Лявоцентристката партия ПАСОК и бившият гръцки премиер Андонис Самарас отправиха остри критики към новото споразумение между Гърция и България относно размяната на исторически реликви. Споразумението предвижда Атина да предаде на София тленните останки на българския цар Самуил в замяна на множество църковни ценности.

Споразумението беше официално подписано на 29 септември 2026 година от министрите на културата на двете държави. Документът предвижда, че България получава историческите тленни останки на цар Самуил, открити през 1969 година от известния гръцки археолог професор Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата "Свети Ахилий" на остров в Малкото Преспанско езеро. В замяна, България предава на Гърция 48 църковни реликви.

Недоволството на опозицията

Въпреки приветствието на опозицията за връщането на реликвите, ПАСОК изразява силно недоволство спрямо кабинета на премиера Кириакос Мицотакис. Левите партии смятат, че тържествата по повод размяната не могат да заместят липсата на отговори относно многото други ценности, които остават в България.

Андонис Самарас, бивш лидер на управляващата партия "Нова демокрация", излезе с още по-остър коментар:

Като премиер настоявах всичко откраднато да ни бъде върнато и за съжаление днес тръбим за отстъпление с тържества.

Позицията на правителството и Светия синод

Гръцки правителствени източници отговарят на критиките, като посочват, че най-категоричният отговор идва от Светия синод на гръцката църква, който чрез специално комюнике изразява подкрепа за постигнатото споразумение. От кабинета в Атина подчертават, че договорът е значим успех и отразява стабилното разбирателство и съвместна работа между държавата и църквата за постигане на важни национални цели.

М

За автора

Мартин Колев

Подготвя кратки обяснения и контекст към водещите новини.

Още от рубриката

Над 1000 души потърсиха безплатна правна помощ през 2026 г.

Над 1000 души потърсиха безплатна правна помощ през 2026 г.

Повече от 1000 граждани са потърсили безплатна правна помощ от началото на 2026 г., съобщиха от Министерството на правосъдието. Националното бюро за правна помощ извършва важна социална функция.

Редакцията4.10.2026 г., 15:182 мин.