Скандалът около втория пенсионен стълб придобива ново и по-сложно измерение, свързано не само с пренасочването на част от пенсионните вноски, но и с достоверността на официалната кореспонденция на българската държава с Европейската комисия.
На 2 ноември 2026 г. финансовият министър Гълъб Донев е изпратил две различни писма до ЕК, и двете с идентификационен номер 37-01-66 и адресирани до генералния директор по икономическите и финансовите въпроси на ЕК - Маартен Вервей. Съдържанието на тези писма обаче се различава по важни аспекти, касаещи пенсионните вноски на милиони българи и прогнозите за бюджетния дефицит.
Първият текст, показан от Божидар Божанов в предаването "Панорама" на 6 ноември, предлага конкретни мерки за периода 2027-2029 г.:
- намаление на вноската към универсалните пенсионни фондове от 5% на 2% през 2027 и 2028 г., след което през 2029 г. тя да бъде 3%
- разликата да се пренасочва към държавното обществено осигуряване
- възстановяване на досегашното разпределение на вноските от 2030 г.
На следващия ден партията "Да, България" публикува пълното съдържание на писмото. След публичността на това разкритие, Гълъб Донев заяви, че в официалното писмо до ЕК няма подобни предложения и се позова на документа, наличен на сайта на Комисията.
В официалното писмо, публикувано от ЕК, обаче, предложението за пренасочване на пенсионни вноски е напълно отсъства. Също така, в него прогнозите за бюджетния дефицит през следващите години се различават:
- 2027 г. - 3,6% от БВП (в текста на Божанов) и 4,2% (в документа на ЕК);
- 2028 г. - 2,9% и 3,5%;
- 2029 г. - 2,6% и 2,8%.
Тези разлики поставят важния въпрос за това дали действително е имало корекция на информацията в писмото. Хронологията на събитията е още по-объркваща - писмото е датирано на 2 ноември, а на 3 ноември информацията за пенсионната мярка вече е била публично разкрита.
Финансовият министър обаче на 7 ноември потвърди, че документът, който е публикуван официално, не съдържа спорната мярка, което поражда въпроси за прозрачността и отчетността на Министерството на финансите.
Поради сложността на ситуацията, от партия "Да, България" настояват за разкриване на оригиналните версии на писмото и точните дати на изпращането им до ЕК. Освен това, те искат уточнение какви точно документи е получила Европейската комисия и дали е имало последващи промени или замени на писмата.
Тази ситуация не е просто спор за пенсионната реформа, а важен въпрос за доверието и относителността на информацията, която правителството предоставя на европейските институции.
