На 15 октомври, в Международния ден на белия бастун, вниманието на обществото се насочва към хората с нарушено зрение. Варна е един от градовете, където много места остават недостъпни за тях.
Галина Ракитянска, представител на незрящите, сподели, че излизането на улицата е изпълнено с риск, особено когато местата са непознати. За да може да усеща по-добре релефа, тя избира обувки с тънки подметки. От Община Варна работят за подобряване на градската инфраструктура, но все още не е направено достатъчно, за да се гарантира безопасността на хората с нарушено зрение.
Добри неща правят, но не ги изпипват както трябва. И това, че по спирките има много дупки, също е много опасно.
Тя пояснява, че в някои случаи тактилните линии, предназначени да улесняват навигацията на незрящите, всъщност се превръщат в пречки. Галина разказва, че й е трябвало помощ от внука ѝ, за да научи как да се справя с улеите, които понякога са невидими за хора без зрение.
Който има малко видимост, може да се придвижи до спирката, до светофара. Но който няма видимост, и това няма да види.
Ракитянска осветлява и въпроса с липсващите плочки и лошата инфраструктура в района на Здравната каса, която допълнително усложнява придвижването на незрящите.
Постоно се ограничавам сама. Когато ми се налага да отида някъде, гледам да съм с хора.
Според Галина, важно е да се осигури достъпна градска среда, а тактилните плочки да бъдат поставени прецизно, за да не се превръщат в препятствия за незрящите. Тя допълва, че много хора с нарушено зрение рядко излизат сами от домовете си, особено без помощ.
