Плиска, най-големият ранносредновековен град в България, продължава да изненадва археолозите с нови находки. След почти 140 години изследвания от десетки научни екипи, градът успява да разкрие тайните си благодарение на новите технологии, сред които геофизичното сканиране.
С последните разкопки около дворцовата базилика беше открит един от тайните проходи на Плиска, който предоставя нова информация относно структурата на града. Главният асистент д-р Петър Първанов отбелязва, че проходът е част от подземна мрежа, свързваща двореца с ключови точки в града.
Разширените проучвания разкриха сложна история на прохода, включваща три фази на запълване, което показва, че той е бил ремонтиран и разрушаван многократно. Един от важните находки е прабългарският каменен надпис, който е първата подобна находка от повече от 20 години. Надписът датира от първата половина на IX век, вероятно от времето на Крум или Омуртаг, и е ценен заради историческото си значение.
"Основата на българския етноним е „угар“, но поради липсата на суфикс не можем да сме сигурни дали надписът се отнася до България като държава или за българите като народ."
Учените подчертават качеството на материалите, използвани за надписа, който е изработен от зеления камък серпентинит. Това подсказва за важността на съобщението в контекста на времето.
Освен находките от надписа, археолозите правят и интересни открития в областта на погребалните практики. Открит е женски гроб, в който жена е погребана в седяща поза, а до нея е намерен мъж, който е бил погребан по християнски обряд, но с тухла поставена на лицето му, което е традиция, свързана с манипулациите на мъртвите и социалния статус на индивидите.
"Това е рядка практика, но в България са известни над 50-60 случаи на подобни погребални практики."
Проучванията продължават и новите технологии помагат на археолозите да разкрият не само структури, но и информация за живота на обикновените жители в Плиска. Археолозите откриват накити, стъклени гривни и дори медни звънчета, които свидетелстват за напредъка и културата на населението.
По време на разкопките бе установено, че много от предметите датират от 10-ти до 11-ти век, когато Плиска е функционирала като жив и активен средновековен град. Съхранените находки дават представа за ежедневието и ритуалите на местното население и отразяват важни аспекти от историята на България.
