На 19 октомври на 99-годишна възраст почина изтъкнатият русенски преподавател по химия и филателист инженер Венцеслав Стоянов. Съобщението за кончината му дойде от Вълко Гайдаржиев, който предаде съболезнования от името на семейството му.
Венцеслав Стоянов оставя дълбока следа в образованието и професионалната подготовка на стотици млади специалисти. Той е автор на 22 книги, сред които емблематичен е историческият албум "От Русчук до Русе", който проследява историята и културното наследство на града.
Житейският път на Венцеслав Стоянов
Инженер Стоянов е роден на 3 юни 1927 година в старата част на Русе и е син на околийския управител Христо Стоянов. Завършил е индустриална химия в Държавната политехника в София и започва кариерата си в текстилния завод "Вела Пискова" през 1952 година, където е поставил основите на редица производствени технологии.
След дългогодишна работа в индустрията, Венцеслав Стоянов се отдава на преподавателска дейност в Техникума по индустриална химия в Русе, откъдето се пенсионира през 1987 година.
Стотици химици дължат знанията и професионалната си подготовка на неговия талант, всеотдайност и висок преподавателски дух.
Според многобройни ученици и колеги, неговият авторитет и уважение се дължат не само на експертността му, но и на добродетелите, които е демонстрирал през годините.
Принос към културното наследство
Пенсионирането му не означава край на активната му обществени дейности. Венцеслав Стоянов е запален филателист и колекционер на стари пощенски картички, което го води до забележителната му книга "От Русчук до Русе", включваща над 1,600 архивни снимки и документи, които документират историята на района.
Неговият труд е станал библиографска рядкост и е послужил за ценен исторически ресурс за поколенията.
Особено място в сърцето му заемаше Русе – любимият му град, чиято история и култура познаваше в забележителни подробности.
Наследството на Венцеслав Стоянов
Личността и принципите на Венцеслав Стоянов ще живеят в спомените на близки, бивши ученици и изследователи на местната история. С кончината му, Русе губи един от своите емблематични жители, чийто принос към знанието и културата не може да бъде забравен.
Неговите знания, книги, спомени и човешки пример ще продължат да живеят и да бъдат част от духовното наследство на града.
