Според анализ на Българската народна банка (БНБ), годишната инфлация в България ще достигне 5.2% до края на 2026 година. След това е предвидено намаляване на инфлацията, с очаквания за стойности от 3.1% през 2027 г. и 2.9% през 2028 г.
Анализът се базира на данни и информация, публикувани до 18 септември 2026 г., и на прогноза за основни макроикономически показатели, обновена към 21 септември 2026 г.
Ръст на БВП и икономическа активност
Реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да се забави до 2.8% през 2026 г., последван от още по-нисък растеж от 2.5% през 2027 г. Все пак, се прогнозира увеличение на ръста до 2.7% през 2028 г.
Според БНБ, основният двигател за икономическата активност остава вътрешното търсене, а конкретно частното потребление. В същото време, нетният износ има отрицателен принос върху икономическата динамика.
Текуща сметка и трудов пазар
Дефицитът по текущата сметка на България към юли 2026 г. нараства до 8.1% от БВП, което е най-високото ниво, отчитано от 2009 г. насам.
Пазарът на труда остава слабо затегнат, но признаци на охлаждане започват да се появяват през второто тримесечие на годината, според докладите от БНБ.
Инфлация и глобални фактори
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлиза на 5.0% през август 2026 г. в сравнение с 3.5% през декември 2025 г. Основен фактор за ускорението на инфлацията са енергийните продукти и услуги, като конфликта в Близкия изток е повишил цените на петрола и горивата, съответно увеличавайки производствените и транспортните разходи.
Увеличените нива на несигурност, породени от международния конфликт, мотивират БНБ да разработи три алтернативни макроикономически сценария, които да демонстрират възможните ефекти на шоковете върху цените на енергийните стоки.
