Румъния внедри нова програма, която предлага финансови компенсации на аквакултурните стопанства за задържане на въглерод в сладководните водоеми. Според румънските власти, тази инициатива е единствена по рода си в Европейския съюз и е насочена към подобряване на екосистемните услуги, предоставяни от рибовъдния сектор.
Компенсации на хектар
Финансовият инструмент е включен като част от Програмата за аквакултури и рибарство на Румъния за периода 2021–2027 година. Общият бюджет за тази програма е над 14,2 милиона евро, като кандидатстването е отворено до 6 септември 2026 година.
Компенсацията, която се предоставя, зависи от управленския подход на аквакултурното стопанство. При екстензивните ферми, максималната компенсация достига 174,92 евро на хектар годишно, докато полуинтензивните ферми, които добавят допълнително хранене, ще получават до 97,18 евро на хектар. Важно е да се отбележи, че един кандидат може да поиска до 50 000 евро годишно, като допустимата водна площ за подпомагане е 70% от лицензираната.
Очаквания и условия
Румънските власти предвиждат, че поне 300 ферми ще отговорят на условията за участие. Към края на август в страната са регистрирани над 1200 аквакултурни дружества, активни и неактивни. За да получат финансиране, стопанствата трябва да реализират продукция от 50 до 1500 килограма на хектар и да имат валидно екологично разрешително.
Научна гледна точка
Програмата предвижда три основни начина за задържане на въглерод: в дънните седименти, във водния басейн и чрез водна растителност. Водораслите и растенията използват СО2 за фотосинтеза, като част от органичната материя може да потъне и да бъде погребана в седиментите, превръщайки водоема в хранилище за въглерод.
Въпреки това, задържането на органичен въглерод не означава задължително отрицателни нетни емисии. Сладководните лески могат да отделят СО2, диазотен оксид и метан. Метанът, който се образува в бедни на кислород среди, е мощен парников газ, което усложнява оценката на климатичния отпечатък на аквакултурите.
Контекст за България
Румънската инициатива е особено значима за България, където структурата на аквакултурния сектор е подобна. Според европейската платформа за аквакултури, около 89% от българското производство се извършва в сладководни системи, отглеждайки предимно шаран, дъгова пъстърва, толстолоб и бял амур.
България произвежда приблизително 10 000 тона аквакултурна продукция ежегодно. Въпреки значението на екосистемните услуги от сладководните рибарници, към момента не са известни планове на българската държава за въвеждане на подобни компенсационни схеми.
