В Русе се провежда целенасочено изследване на питейната вода за наличието на опасни "вечни химикали". До момента взетите 180 проби от подземните водоизточници не показват отклонения от нормите, съобщава БНТ.
Проучване на опасни химикали
Проверките стартират след тревоги от учени от Университета в Нови Сад, които установили повишени нива на токсични съединения в напоителните канали в Северна Сърбия. Въпреки че в Русе не се извършва редовен мониторинг на самата река Дунав за тези вещества, местното водоснабдително дружество изпраща пробите в специализирана лаборатория, разположена на почти 200 км във Варна.
Жителите на Русе до голяма степен разчитат на подземни водоизточници, а не директно на водата от Дунав. Още от 2023 година, специалистите от ВиК - Русе проверяват водата за наличието на перфлуороалкилови съединения (PFAS). Взимането на пробите за тестване в Варна е предизвикано от високата цена на необходимото оборудване за химични анализи.
„Засега няма установена връзка между повърхностните води и подземните източници. Но съществува потенциален риск от замърсяване“, заяви Мадлена Христова, инженер-химик от ВиК - Русе.
Опасността от "вечни химикали"
Тези "вечни химикали" обхващат между 4 000 и 15 000 синтетични съединения, използвани в много бита и индустрия. Основният им проблем е, че не се разграждат в природата и част от тях са канцерогенни. Доц. Йована Тодорова от Софийския университет обяснява, че организмите нямат естествени системи за обезвреждане на тези вещества.
Тревога от съседна Сърбия
Докато водите край Русе остават чисти, изследванията в съседна Сърбия показват сериозно натрупване на химикалите в речната система. През 2023 година, учените открили 20 вида опасни съединения, установявайки високи концентрации в напоителните канали.
„Постигнахме, че почти 80% от местата за вземане на проби показват концентрации над средногодишната стойност“, коментира Игор Антич, старши научен сътрудник.
Финансови предизвикателства и нови изисквания
Възможностите за редовен контрол са затруднени както в България, така и в Сърбия заради високите разходи за лабораторно оборудване. Проф. Наташа Джуришич-Младенович от Университета в Нови Сад подчертава необходимостта от споделяне на аналитичния капацитет и устойчиво финансиране след приключване на европейските проекти.
От 2027 година, всички държави в Европейския съюз, включително България, трябва да покриват по-строги стандарти за ограничаване на химикалите във водите, което ще изисква техническо обновление на водоснабдителните станции, описва Даниела Петрова, старши еколог от ВиК - Русе.
