На 28 септември 2026 година се навършват 39 години от деня, в който шест жени от град Русе излизат с детските си колички на първия спонтанен екологичен протест в България. Тази демонстрация поставя основите на масовата гражданска съпротива срещу тоталитарния режим и е пряко насочена срещу системното обгазяване от химическия комбинат в румънския град Гюргево.
Събитията по време на протестите започват да ескалират на 23 септември 1987 година. В този ден, пред Паметника на Свободата в Русе, се провежда тържествена церемония по връзване на червени връзки на нови пионери. По време на ритуала над площада от съседния румънски бряг се спуска плътен облак със задушлива миризма на хлор. Построеният завод отвъд Дунав работи многократно над предвидения си капацитет и изгаря отровни емисии. По време на празненството децата започват да припадат от газа, а някои от тях свалят новопридобитите си пионерски връзки, за да ги използват като импровизирани противогази.
На техния фон, управниците на трибуната не смятат за необходимо да прекъснат и отменят церемонията, което провокира недоволството на гражданите.
Това нехуманно мълчание на властите прелива чашата на общественото търпение. На 28 септември, Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова повеждат мирно шествие. Според информация на изданието "Маргиналия", нито една от тези жени не търси реализация в голямата политика впоследствие, но техните действия превръщат отровения русенски въздух в първото оръжие за извоюване на граждански права у нас.
Постоянните хлорни атаки предизвикват значителен ръст на белодробните заболявания в региона и принуждават стотици семейства да напуснат родния си град в опит да спасят здравето на децата си.
Раждането на неформалната съпротива
Смелостта на шестте русенки провокира натрупаното недоволство, което прераства в масови манифестации през ноември същата година, в защита на правото на здравословна среда. Процесът достигна своята кулминация на 8 март 1988 година в софийския Дом на киното. Там, след нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" на Юрий Жиров, четиристотин души учредяват Обществения комитет за екологична защита на Русе.
Тази масова неформална организация става първата, която открито се обявява срещу управлението в страната, проправяйки пътя за създаването на следващите дисидентски структури, като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, които отключват пътя към демократичните промени.
