Сметната палата внесе в Народното събрание одитните доклади за социалните плащания, публичните финанси и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Докладите са съставени в отговор на възложението на парламента и са подадени в установения срок до 30 октомври 2026 г.
Нарушения при одита на АПИ
Според одита на АПИ за периода януари 2020 - юни 2026, при общ бюджет от 11 млрд. лева, агентството е сключило договори на стойност 18 млрд. лева. Докладът разкрива сериозни пропуски в стратегическото планиране и липса на дългосрочна визия за развитие. Установени са случаи на сключване на договори за обществени поръчки без осигурен финансов ресурс и извършване на плащания само при наличие на висок риск от натрупване на лихви.
Открити са драстично ниски прогнози за стойности на обществени поръчки, за които по-късно са подписвани анекси, увеличаващи цената многократно. Контролът в агенцията е недостатъчен и неефективен, а документирането е с пропуски.
Одит в Министерството на финансите
Другата част от одитите е насочена към Министерството на финансите, където разходите за заплати за периода 2020-2025 г. са нараснали над два пъти. Въпросният ръст надвишава увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което води до увеличаване на дефицита и необходимост от емитиране на нов дълг.
Одитът констатира, че промените в нормативната база не гарантират устойчивост на приходите и че нарастващите разходи за персонал създават фискален риск, който негативно влияе на публичните финанси. "Това свива ресурсите за инвестиции и налага системно емитиране на дълг", гласи част от анализа на Сметната палата.
Одит на социалните плащания
Въпросът със социалните плащания също е в центъра на одитирането, като се установява, че техният ръст изпреварва икономическия растеж. Основният извод от анализа на Министерството на труда и социалната политика и НОИ е, че проведената социална политика влиза в конфликт с баланса на държавния бюджет. До този момент е подобрена защитата на уязвимите групи, но се генерират фискални рискове.
Сметната палата подчертава, че е настъпила структурна небалансираност в осигурителната система, която поставя под въпрос финансова самостоятелност на социалните програми. За да се подобри ситуацията, е необходима реформа в управлението на социалната политика.
