Антонио, роден с тегло едва 750 грама почти четири месеца преди термина, днес е на година и десет месеца и се развива като всяко друго дете. Заедно с родителите си, той се върна в Отделението по неонатология на УМБАЛ – Бургас, но само за контролен преглед. Тук лекарите спасили живота му, след като се е появил на бял свят в края на петия месец.
Само допреди няколко години, раждането на толкова недоносени бебета е било на границата между понятието "раждане" и "аборт". Според старата медицинска практика, бебе с тегло под 800 грама, родено преди 26-ата гестационна седмица, е трябвало да оцелее поне три денонощия, за да бъде отчетено като живородено. Сега обаче, с напредването на медицината, неонатолозите успяват не само да спасят живота на такива деца, но и да им осигурят възможност за нормално развитие.
"Истинският успех на нашата работа не е просто детето да оцелее, а да живее без усложненията и последиците от преждевременното раждане и изключителната незрялост на тези деца", посочи д-р Стилияна Томова, началник на Отделението по неонатология.
Доктор Томова, която следи развитието на Антонио от самото му раждане, подчертава, че в момента в Неонатологията на УМБАЛ – Бургас се грижат за още три бебета с тегло под един килограм, които са сред най-тежките пациенти в болницата.
Грижите за малките недоносени бебета изискват непрекъснато наблюдение, специализирана апаратура и огромна прецизност, тъй като всяка дори незначителна промяна в състоянието може да бъде решаваща.
Отделението по неонатология на УМБАЛ – Бургас има най-високото, трето ниво на компетентност в страната, което позволява лечение на недоносени новородени с екстремно ниско тегло и тежки здравословни проблеми. Зад всеки успешен случай стоят професионализмът и опитът на лекари, акушерки и медицински сестри, за които грижата за най-малките пациенти е ежедневие.
И все пак, всяка година около 300 бебета, или близо 20% от новородените в УМБАЛ Бургас, се нуждаят от специализирани грижи поради недоносеност или други усложнения. Част от тях прекарват седмици и месеци в отделението, преди да могат да се приберат у дома.
Антонио е преминал през този труден път, а днес расте и опознава света. За лекарите, които преди близо две години се борят за живота му, най-важният резултат е, че той се е върнал при тях като живо, здраво и щастливо дете.
