Според византийските хронисти, цар Самуил е описан като "непобедим по сила и ненадминат по храброст". Той е бил владетел, който 40 години води битки срещу Василий II, известен император в Константинопол. Историкът проф. Георги Николов, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", посочва, че акцентът върху трагичната смърт на Самуил и ослепените му войни се е утвърдил в обществото през 19-ти и 20-ти век.
Специално внимание заслужава физическото описание на царя. Според проф. Николов, Самуил е бил нисък за времето си, вероятно с ръст около 1,55 метра. Останките от черепа показват, че е имал малко лице, големи очници и черти, съчетаващи европейски и кавказки елементи.
Нисък човек с малко лице, така показват останките от черепа, с големи очници, тоест очни ябълки, изпъкнал нос и черти европейски, но също така и с кавказки елементи.
Възвръщането на останките на цар Самуил в България предизвика интерес. Въпреки че има опити за научни доказателства, проф. Николов подчертава, че те са предимно косвени. "Ако някой очаква надпис, 'Тук лежи Самуил', такъв няма", казва той. Всички факти, събрани за Преспа, където се предполага, че е погребан, дават основание за размисъл.
Запазените данни показват, че Самуил е пренесъл мощите на Свети Ахил в базиликата, която е построил, а археологически находки в южния кораб предполагат, че там може да се намира гробът му. Най-солидното доказателство за историята е писменото сведение на византийския историк Михаил Аталия, който споменава, че "Самуил избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа".
Тази история привлича не само българските изследователи. Мексикански роман с име "Сляпата армия", който печели наградата "Мариус Варгас Льоса", е посветен на трагичната съдба на Самуил и неговите ослепени войни. Авторът, пишещ 20 години, бил вдъхновен от срещи с хора, които страдат от зрителни увреждания, и това променило перцепцията му за живота на слепците, които демонстрират виталност.
След получаването на костите на цар Самуил, те ще бъдат изследвани от антрополози с цел установяване на евентуална роднинска връзка с останките на сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав. Д-р Георги Сенгалевич, археолог в НАИМ-БАН, подчерта, че изследванията над тези останки предоставят възможности за антропологични и генетични изследвания.
Разбира се, получаването на тези костни останки се дава възможности на български учени да проведат изследвания върху тях.
Връщането на останките на Самуил може да има голямо значение за българската история, особено предвид македонистките претенции. Установявайки с увереност мястото на погребението му, може да бъде поставена основа за опровергаване на подобни твърдения.
