След вълната от кибератаки срещу хладилни витрини в европейските супермаркети, домашните електроуреди и интернет рутерите могат да се окажат следващата мишена на хакерите, предупреждава Юхан Лепасаар, изпълнителен директор на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), цитиран от медиите.
Според Лепасаар правителствата и бизнесите трябва спешно да увеличат бюджетите си за дигитална защита, тъй като навлизането на изкуствения интелект затруднява реакцията след инциденти. Няколко сериозни пробива в сигурността през последните седмици предизвикаха притеснения както у държавни институции, така и у потребители.
Един от най-значимите инциденти е масираната кибератака срещу хладилни инсталации на супермаркети във Франция и осем други европейски държави, причинена от уязвимости в остарял софтуер. Атаката засегна стотици магазини от веригите Intermarché и Carrefour, налагайки изхвърлянето на тонове хранителни продукти на стойност десетки милиони евро.
Лепасаар подчертава, че
сигурността не трябва и не може да бъде нещо, за което се сещаме на последно място. Според него инцидентите с хладилници са напълно предотвратими, но за целта е нужен сериозен финансов ресурс в етапа на проектиране на устройствата.
Изкуственият интелект и кибервойната
В годишния си доклад ENISA определя изкуствения интелект като множител на силата в кибервойната, разширяващ възможностите на хакерите да намират уязвимости. Според информацията, времето за реакция след откритие на уязвимост е свито до нула, оставяйки компаниите без време за адекватно реагиране.
Съвременните алгоритми, позволяващи на защитниците да инсталират корекции бързо, също се използват от киберпрестъпниците. Инструменти като deepfake генерират фалшиви видеоклипове и аудиозаписи за фишинг атаки.
Геополитически причини и финансови мотиви
Според анализа на ENISA, 57.3% от кибератаките през 2025 година са мотивирани от идеологически и геополитически фактори, а 29.3% от инцидентите водят до финансови загуби за бизнеса, свързани с ransomware атаки. Лесното разпространение на хакерски инструменти на черния пазар подкрепя професионализацията на киберпрестъпността.
На фона на растящите заплахи ЕС изгражда нова регулаторна рамка, като същевременно закъснява с нейното прилагане. Въведената Директива NIS2 изисква ключовите икономически сектори да имат строги мерки за киберсигурност.
Образование и недостиг на кадри
Без да променят приоритетите, много компании продължават да игнорират киберзащитата извън финансовите операции. Според проучвания, 45% от организациите страдат от недостиг на специалисти по киберсигурност. ENISA призовава правителствата в ЕС да разширят образователните програми за обучение на нужните кадри.
