Архивен репортаж от 1983 година разкрива контрастната картина на живота в пет русенски села, включително Щръклево, Красен, Нисово, Сваленик и Церовец. Въпреки че в региона съществува голямо предприятие за производство на гъби за износ и рекорден добив на зърно, здравеопазването е в криза, а инфраструктурата остава недостатъчна.
Исторически контекст
Разказът започва от село Красен, което в миналото е известно като "Мадара в Русенско". Активни археологически проучвания разкриват, че в региона са съществували селища още от праисторическите времена. Веселин Тачев, уредник на музейната сбирка "Светлоструй", споделя, че тук са намерени важни културни артефакти. Сред тях е и некропол от девети-десети век, открит през 80-те години на миналия век.
Щръклево изиграва важна роля в историята на региона, като на него се дължат първите партийни организации и много от знаковите събития в българската история.
Икономическия живот през 1983 година
Икономическият живот на петте села през 1983 година е свързан основно с два ключови сектора: аграрно-промишления комплекс и гъбозаводът в Красен. Общата селскостопанска продукция достига около 20 милиона лева, като 53% от продукцията идва от растениевъдството. Гъбозаводът се утвърдил като основен работодател в региона, осигурявайки храни за износ и работа на около 400 души.
Социални предизвикателства
Въпреки икономическия напредък, проблемите в здравеопазването и инфраструктурата остават неразрешени. През 1983 година селото Щръклево е без функциониращо водоснабдяване, а здравеопазването страда от сериозен недостиг на лекари. В Сваленик, с население около 2000 души, не функционира нито един лекар, а в Нисово дори няма фелдшер.
Местните власти изразяват загриженост относно отлива на млади специалисти, които не желаят да работят в селския сектор, а мнозинството от дипломираните от Селскостопанския техникум предпочитат да се насочат към работа в индустрията.
Заключителни мисли
Архивният филм ни напомня за сложната социално-икономическа картина в село Щръклево и околността преди повече от четири десетилетия. Паралелно с благонадеждните икономически аспекти, населението продължава да се бори с предизвикателства, свързани с опазването на здравето и качеството на живот.



