С новите правила, въведени от Европейския съюз, всеки гражданин, който влиза или излиза от Съюза с пари в брой на стойност десет хиляди евро или повече, е задължен да подаде декларация пред митническите органи. Тези изисквания важат и за еквивалентни суми в други валути.
Влизане в шенгенското пространство и еврозоната
От началото на 2025 година България стана пълноправен член на шенгенското пространство, а от 2026 година и на еврозоната. Строгите митнически правила касаят основно пътуванията през външните граници на съюза, включително към страни като Турция, Сърбия и Северна Македония.
Обхват на паричните средства
Европейското законодателство определя паричните средства по-широко от обичайните банкноти и монети. В обхвата на задължителната декларация влизат валути, които не са в официално обращение, но все още се приемат за обмен в банките.
Декларирането обхваща също прехвърляеми инструменти на приносител, включително пътнически чекове, записи на заповед и парични нареждания. Митническите органи осъществяват контрол и върху движението на благородни метали, като е необходимо да се декларират монети със съдържание на злато от минимум 90 процента и инвестиционно злато под формата на кюлчета или буци с чистота не по-малка от 99,5 процента.
Санкции при недеклариране
Недекларирането на парични средства или предоставянето на невярна информация води до стриктни административни санкции. Митническите служители имат правомощия да извършват проверки на пътниците, техния багаж и транспортни средства. Те могат да задържат средства дори и когато сумата е под десет хиляди евро, ако имат основателни съмнения за произхода на парите.
Изисквания за пратки по пощата и куриер
Когато суми над десет хиляди евро се изпращат през пощата или куриерски услуги в или извън ЕС, митниците могат да поискат специална декларация. В подобни случаи отправените заявления трябва да бъдат предоставени в рамките на 30 дни.
Въпреки наличието на унифицирани правила за външните граници, експертите предупреждават, че при пътуване между отделни държави от ЕС не съществува единна практика, поради което е важно да се проверят изискванията на транзитните и целевите държави преди пътуване.
